Село Буново

  

     Селото е разположено в най - западния край на Златишкото поле, допряно в ъгъла между Стара планина и Гълабец. През него минава река Буновчица, която на югоизток се влива в Мирковската река и двете заедно се вливат в река Тополница. В миналото селото е било малко по – на юг, край пътя за София и е носело името Слатина. По късно се е преместило на сегашното си място, понеже било често нападано от разбойници и войски, които минавали през миналите векове. До Освобождението в селото е имало само една - две турски къщи и то помаци, които по език, носия и характер, не се отличавали от местните българи  и дори имали джамия. За жени крадели моми от селото, понеже околните турци не им давали момите си. В миналото е било развито рудничарството, по – точно обработката на желязото. За това говорят някои останки от миналото. Вигнята в селото и въгнището на север от селото край река Буновчица. Родовото име Ватаховци (от ватах – минен надзирател), преселени от Врабча (Трънско), както и множеството  местни имена, които означават щетини, горски поляни, чиито гори са изсечени за добиване на дървени въглища.Въглищата са били откарвани с коне в Самоков, а на връщане са докарвали чугунени блокове, наричани кияци, които се обработвали във вигните. Самоковци е имало при село Карлиево, както ни показват местните имена „Самоков чир” и „Самоков елаз”, които са може би отпреди турското нашествие, понеже имената показват, че са заварени от турците. По течението на силната Буновкса река са били построени няколко воденици и тепавици които са обслужвали местното населени и околните села. Поради недостиг на обработваема земя и слабо плодородие, много хора от Буново са били принудени да чиракуват, да стават слуги, ратаи и пастири на турските бейове около Цариград и Влашко.

     Робството, тежките условия на работа, лутанията из робската земя за искарване на прехраната, суровия балкански климат, са оказали силно влияние върху характера  на буновчани, върху тяхното мислене и поведение.

     В създалата се обстановка на всенародно пробуждане и революционен подем за освобождение, буновчани са едни от първите, които прегръщат прогресивните идеи на възрожденците и дават своя принос в борбата за Освобождението на България. В село Буново Васил Левски намира много приятели, горещи привърженици на неговото дело. В селото е бил изграден много активен революционен комитет, чрез който Левски е подържал кореспонденцията си с Етрополе и Южна България. След гибелта на Васил Левски за известно време комитетът прекратява  своята дейност и някои от членовете му забягват към Сърбия или към Цариград. По време на подготовката на Априлското въстание той отново се съживява. Един от най - дейните членове  на революционния комитет в село Буново е бил Алипи Петков. Той е въвлякъл в комитета най будните, патриотично настроени буновчани. Подържал тясна връзка с апостолите на четвърти революционен окръг и изпълнявал куриерски задачи, възложени му лично от Бенковски. Буново е едно от трите селища от бившата Пирдопска околя, която има свой представител във Великото народно събрание в Оборище, наред с Копривщица и Петрич. При формирането на българското опълчение в Румъния 19 души буновчани се включват в неговия състав и участват във всички сражение при Стара Загора и Шипченския превал. Буново се слави със сплотено, бъдно, ученолюбиво и прогресивно население. То е завладяно от силен патриотизъм и родолюбиво чувство. И това прави буновчани активни участници във всички организирани борби за освобождението на България.

     След разгрома на Априлското въстание някои от комитетските членове и активни участници във въстанието забягват в Сърбия и Влашко. Трима от тях участват като доброволци в Сръбско – Турската война през есента на 1876 година в отряда на генерал Чернаев. Няколко души от опълченците по – късно,като доброволци, вземат участие в Сръбско – Българската война през есента на 1885 година в партизанския отряд на майор Паница. Независимо от политическата обстановка, която е съпъствала живота на бунтовниците, те винаги са стояли като активни участници в защита на мира и свободата. Те твърдо се противопоставят срещу диктатурата на Стамболовото правителство, осъждат несправедливите войни, които довеждат България до катастрофа, дейно се включват в борбата срещу фашистката диктатура и напоследък застават твърдо за осъществяването на демократичните процеси

 

Културно – просветно

дело

 

     Твърде рано е била осъзната необходимостта от просвета и културно развитие на село Буново. В началото на 19 век се появяват килийни училища, а след това се слага началото на образователното дело. През 1843 година в Буново се изгражда масивна каменна църква. След това близко до църквата се построява специална сграда за училище – метоха. Построяването на училищната сграда бележи не само нов етап в образованието, но се превръща в буен поток на културно – просветни изяви. За развитието на културата в Буново е спомогнало разрастването на занаятчийството – развитието на рударството в Етрополе, когато през Буново е прекарвана продукцията за Самоков. Придошлите заселници рудари саксонци, сърби, гърци и други, като носители на висока култура, са допринесли за повишаване грамотността на населението.

     Първият учител в новото училище е бил един руски войник на име Георги, останал от някаква руско – турска война, през 1829 година под командването на генерал Дибич. След него са били учители няколко духовници. Последният учител до Освобождението е бил Стоян Недьов Гидиков. През 1881 година било построено ново училище и започва развитието на учебното дело, на основата на местни учителски кадри. През 1905 година в Буново се основава читалище и през 1909 година Потребителна кооперация. Силен тласък на културно – просветнo дело в Буново дава младото поколение учители, изявени родолюбци. След 9 септември 1944 година този период се характеризира с  прогресивно развитие на обществено – политически и културен живот на селото. Читалището бележи многобройни театрални, танцови и музикални изяви на буновска сцена. Успешно се развиват обредните и религиозни традиции на хората. Гордост за селото са няколко доктори на науките, научни сътрудници, десетки инженери, икономисти и лекари, юристи и агрономи, филолози и педагози, офицери и стопански деятели.

     Буново е хубаво и спретнато село, което привлича вниманието на много туристи. Буновския балкан предлага, благоприятни условия за отдих и почивка, особено за задоволяване на ловджийски страсти. Село Буново се предполага, че е дъщерно селище на село Мирково. Първият заселник в Буново се казвал Буно и от неговото име произлиза името на селото. След това се заселили повече мирковчани, доведени от някои си дядо Мирчо, който вероятно е бил потомък на старото село Мирково край Чавдар.

     Буново към 2002 година има 421 жители и около 569 жилищни сгради. Селото е административно свързано със село Мирково. Много от жителите му са напуснали селото и живеят в различни райони на страната. Земеделието и скотовъдството, продължават да служат като основен поминък на застарялото население. В Буново има вилна зона с изградени нови, съвременни вилни жилища, което е доказателство, че селото придобива курортен вид.

   
© 2014 Община Мирково & Г.К.