Село Смолско

     

  Селото се намира в западната част на Пирдопско – Златишката котловина и е част от Средногорската селищна система. Захванато е в планинския хребет „Войняк” и се простира към дълбокия дол, който прорязва Ихтиманските възвишениия, като отваря няколко естесвени пътища за Софийско поле. Из дола тече малката, но твърде известна Смолска река. Тази река извира от кльона „Райкьовец в м. „Калугерица” и се влива в слетите в едно Буновска и Мирковска реки, които се вливат в река Тополница.Речните корита на споменатите реки образуват така наречената Петришка котловина, през която в миналото и сега кръстосват в различни посоки стари пътища и друмища, които са имали важно историческо значение. По тях са преминавали през различни епохи много войскови части със завоевателни или освободителни цели. По посока на течението на Смолска река из дола е построен асфалтов път, който свързва град София, през Горна Малина, Байлово, Смолско, Петрич, Пойбрене, Панагюрище с град Пазарджик и град Пловдив. На 3-4 километра източно от Смолско пътят се съединява с пътя по посока към автомагистрала София – Бургас. През средните векове един от главните пътища между Пловдив и София е този през Петрич и от там по долината на Смолска река. Крепостите, които се намират около Петрич и тези, които се намират в прохода през Дервена, са представлявали една отбранителна линия и са били мощна защита през най-съдбоносните времена на миналите векове. Има предположение, че името на село Смолско идва от славянското племе Смоляни, и че Смолско е било едно гранично село, заселено от българският владетел Самуил. Това военизирано племе пазело прохода с намиращите се там крепости. Те били подбрани от най-верните и най- смелите поданици на Самуил. Те били едри, снажни и физически здрави хора – качества, които и днес могат да се забележат сред населението на Смолско.     

    

  След падането на България под Византийско робство, по време на император Василий Втори, тези верни поданици са били откъснати и не са могли да се завърнат по родните си места. Граничарите, останали на място и заживели под покровителството на манастирите, които по това време макар и под робство, са имали привилегията за самостоятелно развитие. Първото селище било образувано на местоста „Опор” през 997-1014 година. По време на византийското робство, та дори и през Второто българско царство, за селището няма никакви сведения и никъде нищо не се споменава. Едва през 1430 година в турските регистри се среща името Смочко. В книгата „Древното Смолско”, Генчо Ганчовски пише „Наименованието Смочко произхожда в славянския език от глагола „смочат” запазил се и досега в руския език. Преведено на български означава „мокря”. От тук се налага изводът, че първите поселници са имали самосъзнанието на Мокряни, т.е. хора на комит Никола, баща на Самуил, когото народът е нарекъл Никола Мокрий или Никола „Мокра  планина”, която е западния бряг на Охридското езеро. Изразът „Мокрий” като наименование на населението вероятно е съзнателно подменен със „смочко”, за да прикрие принадлежността им към армията на Самуил. Наименованието Смочко в по-късно е подменено със „Смолско”, за да изрази точно, техния родово – племенен произход „Смолени”.

 

    Имам несигурно твърдение или по-точно предположение, че сегашното село съществува на сегашното си място от 1650 година – 1700 година. Твърдението за това се обяснява от факта, че в селото по настоящем има стари къщи на повече от триста години.

 

    Селото идва от древността, то е преживяло много съдбоносни събития и родови изменения. Родовите корени на днешното население са пренесени от различни краища на старата българска държава, особено от  Македония. През Македония са преминали голяма част от походите на турските нашественици срещу Австрия. Насилствената асимилация, проявените жестокости и особено на албанските нахлувания и разорението mна българските села и градове в края на 18 век. От Македония се изселват цели селища, райони и области, насочвайки се към сегашните предели на България.

 

    По време на турското робство няма данни за населяване на турци в Смолско, но тяхното трайно присъствие в околността е затормозявало живота на населението и е пречело на няковия поминък. Особено тежко е било положението им в края на 18 век и началото на 19 век, когато турската държава е започнала да се дестабилизира и да отслабва нейната военна – икономическа сила. На много места турците са започнали, масово да заграбват земята на българското население и се формирали турски чифлици. Такъв турски чифлик е имало и в село Смолско. По-голямата част от населението в селото са били ратаи, обработващи земята на златишките и коленарски турци, които са владеели земята. При тази обстановка се разраства революционното движение в България.

 

     Сред населението на село Смолско бързо проникват революционните идеи за освобождението на България и когато назряват условията за организиране и провеждане на подготовката на Априлското въстание, Смолско взема дейно участие и споделя драматизма по време на въстанието със село Петрич. След обявяването на въстанието на 20 април 1876 година, съзаклятникът Филип Свинаров от Петрич с още няколко души известяват в село Смолско, че въстанието е започнало. Смолени, /според разказа на очевидци/, предадени на следващите поколения, са били готови за въстанието. Имало на разположение няколко черешови топчета, направени от Стоян Балканджиев, Тото Лазаров и Нено Джамбазки. Следобед на 21 април въстават всички смолени и отиват в село Петрич. Черешовите топчета, запрегнати с коне и магарета, потеглят за Петрич, като правят най-големият преход на черешовата артилерия по време на Априлското въстание.

 

В Петрич пристига почти цялото село. Мъже, жени и деца застават под общото знаме с надпис „Свобода или смърт”. В селото останали най-възрастните, няколко глави добитък и голяма част от покъщнината. Там в кървавата схватка  с турския поробител, Смолско рамо до рамо със своите братя от Петрич, Каменица и Раковица, под ръководството на Бенковски и неговите помощници, воюват за свободата си. В дните на Априлското въстание село Смолско два пъти е опожарявано, първия път от група въстанници под ръководството на Захари Стоянов и втория път от турци черкези.

Имало оплакване, че някои от въстанниците на Смолско, Каменица и Раковица напускали позициите си и отивали в селата си да наглеждат добитъка и хамбарите си с жито, да не би да ги ограбят турците. Ето какво разказва за това събитие Захари Стоянов:

„Преди да заминем от Петрич, ние решихме по между си само двама с Бенковски, да направим няколко села насилсвено бунтовници. Ние решихме да изгорим селата: Смолско, Каменица и Раковица. Времето беше хубаво, слънцето печеше на пропала. Много жени и деца срещнахме по пътя от поменатото село, които пренасяха едно – друго в Петрич. – На добър час синко! Като отивате нататък, заобиколете и нашето село да го запазите от душмани – говореха те, като се отбиваха на страна да ни правят път. Като минахме покрай укрепленията, мнозина смолчани поискаха да ни придружат – сгоден случай да заобиколят селото си, защото се научили че наблизо има черкези; но ние ги придумахме да останат, защото това е наша грижа.

Село Смолско е чисто българско село на един час разстояние от Петрич от към северната страна, със 150 къщи. То е разположено над една долина в Средна гора, имаше си черквица, мазана със синя боя и училище – доволно хубавичко здание, построено до самата църква. Ние го гледахме вече от далеч и не можехме да се нарадваме на неговите спретнати къщички и заградени дворове, които след малко трябваше да рухнат под опустошителния огън. Жестока мисия! Чак когато влязохме в селото аз съобщих на моята дружина де отиваме и що ще ни предстой да свършим. Мнозина от тях се стреснаха и поискаха да се откажат от тая работа, че било грехота и прочее.

 

Де ще ни отидат нас душите. – говореше един стар калугерченин – когато ние се осмелим да палим и християнските села заедно с черквите – пък черква ли е холан? Да и се ненагледаш – възрази други – Ох, по добре да не съм се раждал на тоя свят,като ми е било писано да горя на брата си къщите – каза трети и въздъхна от всичкото си сърце и душа. Въздъхнахме всинца.

Раздадоха на всички от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разните улици на селото, да палим наред покрай която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше в селото. Само разсърдените кучета тичаха по уличата и лаеха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха вече да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Те не захванаха до тогава, докато аз не дадох началото. Подир няколко минути в селото вече беше буря. Буйни червени пламъци, размесени с дим  и всякакви прегорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу – нагоре и най-после вземаха направлението към небето. Затрещя и заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние само от своите действия. Всички животни, които се намираха още из нещастното село, бяха напреде ни, уплашени от страшния пожаркъм не подпалената още махала: кучетата лаеха и виеха с надигнати към небето глави, като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха те и с подгънати опашки между краката, в знак на покорство отстъпваха несъзнателно. Биволи, биволици, волове, крави и телета, които макар и да бяха откарани вече един път притехните стопани, но като не можаха да забравят лесно техните стопани и своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища, сега тичаха смаяни нагоре – надолу, ревяха сърцераздирателно и като не можаха да намерят изход хвърлиха се безсузнателно в буйните пламъци. Видях един вол, когато се метна да прескочи през оградата, натъкна се в сърцето на един остър кол и увисна на земята заедно с плета дето си и остана. Патки, кокошки и други хвърковтаи гадини хвърчаха заедно с дима високо над пламъците да търсят спасение.”

Населението на село Смолско извървявя докрай своята революционна борба по време на въстанието. Минавайки през огнените пепелища и жестоките страдания, те записват светла страница в историческото минало на своето село. В най-напрегнатата фаза на Освободителната война едно кавалерийско поделение от 200 души се е отделило от Долно – Камарското направление, което навлиза в село Смолско. Точно на нова година стар стил селото е освободено. Това събитие е отбелязано с голяма всеобщя радост и вълнение. След освобождението живота на хората продължава да бъде труден и мъчителен. Опустошението по време на въстанието и ограбването от страна на турските власти преди и по време на освободителната война, оставя своя незаличим отпечатък върху облика на селото и личното стопанство. Времето за възстановяване е било лишено от финансови средства и материални ресурси. Единственият фактор за решаване на стопанските проблеми е бил трудолюбието и способността на хората сами датворятблагата си. Така те използават дарбата си като дюлгери – строители и възстановяват домовете си, стопанските сгради и всичко друго свързано с техния бит и култура.

Селото разполага с 51.738 квадратни километра територия, в която преобладава повече гориста местност и по-малко обработваема площ, която е била 11 535 дка. Териториятана Смолско граничи на изток с територията на село Петрич, на запад със село Раковица и Байлово, на юг със село Каменица, а на север с Мирково. В тази не голяма по размери територия има съчеание на различи видове природни ресурси като: водоизточници, голямо разнообразие на билки, плодоносни диворастящи дървета, овощни и залинчукови градини, пасбища, ливади и гора в която преобладава габър, дъб, цер, бук, леска, хвойна и редица други дървета.

Природните дадености на територията до голяма степен предопределя и поминъка на населението от Смолско. От край време основния поминък на хоратае бил земеделие, скотовъдсво, занаятчийство и други по-второстепенни дейности ката търговия, пчеларство и лов. Показателен пример за развитието на стопанската им дейност са няколко саи (овчарници), егреци, разпръснати по горските мери. Стопанските дворове в селото с разкошните плевни, обори и сайвани, все още съществуват като доказателствоче хората с любов са отглеждали много животни. Жив е все още споменът за многобройните стада от обце, кози, крави и биволи, които са огласяли горските поляни с мелодичния звън на звънците.

Притежавания добитък към 1941 година е бил:

-        овце 3500 броя и 1000 броя кози

-        свине 224 броя

-        магарета 75 броя

-        коне 82 броя

-        волове 251 броя

-        крави 288 броя

-        биволи 120 броя

             Ясни доказателствени знаци за предприемчивост има из поречието, където са маркирани местата на някогашните караджейки за смилане на жито и фураж. Помнят се и техните имена като: Маринската, Пеновската, Менговската, та дори и Понинската тепавица и огнената мелница, на Цвятко и Стоян Грошеви. В миналото, още преди Освобождението, търговията в селото е била доста развита. След Освобождението се заражда джамбазлъкът-търговия с добитък и селскостопански стоки.През Дървенския проход са преминавали всякакви търгови, пътешественици от различни краища, които са пренасяли важни промишлени стоки, търсейки пазари. Поради тайнственоста на маскирания път из горсата месност, са били създадени условия за появата на бандитизъм, обири и други престъпления. Това е наложило в по-късно този път да се изостави и потока от хора да се премести праз Гълъбец. В селото е имало 14 броя кръчми, които са работили доста рентабилно. По-известни са били: кръчмата на Павел Железара, Димитър Гърдаков, Димитър Велин ( Реджеп ) , Димитър Калчев, Петър Панчов и други. Дар божи е било занаятчийството в ръцете на смолени. То е изиграло решаваща роля в обновлението на селото. Там са израсли поколения различни видове занаятчий като: дърводелци, коларо-железари, кацари, подковачи, шивачи, касапи и даровити строители. Не случайно смолени се ползват с псевдонимното име „тесларите”. Смолешките майстори зидари сабили прочути още отпо-далечното минало и са упражнявали своя занаят по близки и далечни краища. Те са изграждали конаци, църкви, манастири, училища, стопански сгради и домове. Зидари от Смолсо са известни със своя таен говорим език, наречен „мещровски”. Той е общоизвестен зидарски език, който се практикува и на други места, но за смолешките зидаритой изглежда по-особен, тайнствен и неразбираем от слушателите.

                Поради сложната стопанска, иконокическа обстановка, появила се в периода на войните, както почти навсякъде, така и в село Смолско, настъпват кризисни явления в живота на хората. Всички са били увлечени освен в борба за оцеляването си, така и в политически боричкания, предизвикани от властнически интереси. Така се създават в селото политическите партии, които оглавяват класово – партийните битки. След Освобождението на България, израства ново поколение, с нови идеи, което поколение застава срещу мизерията и експлоатацията и срещу зараждащата се фашистка диктатура. Социалистическите идеи, считани за по хуманен строй, намират благоприятна почва в Смолско в средите на бедните и малоимотни селяни. През 1919 година в Смоско се създава партийна група на тесните социаисти. Под нейно ръководство е осъщетяват редица организационни заачи и се осъществява връзката в нелегалния период с четите на Йордан Кесимов и Нешо Тумангелов. През 1926 година е образувано първото в България Младежко работническо дружесто. Оганизатор и идеен ръководиел е бил Иван Маньов Пенев. Дружеството е носело името на поета революционе Христ Ботв. С това дужество се слага исоическото начало на РМС в България. По време на съпротивителното дижение през 1941-44 година от село Смолско вземат дейно участие много хора, закърмени със соиалстическите идеи. Те акивноподпомагат бойните групи и отряди в пирдопския район, стават съпичастни с партизанските акции, оказват им материална и морална подкреа. На 17 ноември 1943 година се извършва най-голямата и добре организирана партизанска акция в пирдопския раойн. Овладяно е село Смолско. Там се провежда внушителен митинг и общоселско веселие, съпроводено с музика и хора. Много са имената на активние борци в антифашистка борба. С особена яркост изпъкват имената на;Георги Лазаров, Цвятко Гуйкин, Станчо Груйкин, Тинка Грошева, Атанас Гърдаков, Донка Цвяткова Ганчовска, Донка Станчева Ганчовска, Любомир Динеков, Атанас Груйкин, Никола Будуров, Димитър Божков, Кръстьо Божков, Тодор Йосифов и други. Единствената партизанка от Смолско е Донка Цвяткова Ганчовска, която преживява много драматични и съдбоносни моменти – осъждана на смърт. Продължителната борба против фъщизма завършва с победата на девето септемврийското въстание 1944 година. Възникват за разрешение стопански, социални и политически задачи, които буржоазното общество не можа да разреши. Под влияние на комунистическата партия СССР, в България започват революционни преобразования и се преминава към съветски модел за изграждане на социалистическо общество. Хората от село Смолско се явяват в новта политическа обстановка като осъзнати последователи на социалистическите идеи и верни привърженици на социалната справедливост.

                Социалистическите реформи в село Смолско не се прокарват леко, защото се извършват в условия на строги сблъсъци с опозицията, а тя е била доста активно настроена против новата власт и против нарушените демократични принципи. Поособено болезнен начин се извършва кооперирането на земята, отнемането на селскостопански инвентар и животните. Преустановява се частната търговска практика и се дава насока към развитие на кооперативния сектор. Преодолявайки появилите се начални задръжки в мисленето и отношението към новите стопански мероприятия, смолени с присъщия си борчески дух и трудолюбие тръгват към новото си бъдеще.закратко време в селото се изгражда сравнително модерно кооперативно стопанство. Построяват се масивни сгради за складова и животновъдна база, хубав машинен парк и битова техника. Бързо се формират земеделските блокове, постепенно се изменят условията за облекчаване на тежкия физически труд. Създаващата се по това време промишленост в пирдопския район и в другите райони на страната създава нова предпоставка за професионално орентиране. По възрастното поколение се свързва с кооперативното стопанство, а младите хора започват работа в промишлените предприятия и в различни сектори на икономиката. Бавно и неизбежно селото претърпява процес на масово изселване. Независимо от драматичните събития, които е преживяло селото, неговите жители остават докрай верни на старите си духовни традиции и родовите си корени. Религиозните празници са техен духовно-пречистващ елемент в живота им. Истиски крепител на духа им е веселбата по различни поводи и особено по време на свадбите. Там присъсътват различни свободоизлияния,приятни и не особено приятни деяния, свързани със свадбените ритуали,които предизвикват силни емоционални чуства. Здраво свързани с бита и културата на жителите от Смолско, са били манастирите, църквата, училището и родното читалище. На територията на село Смолско има няколко манастира, едни от които са изоставени, но ясно личат следи от миналото. Сега на особена почит са манастирите ’’Св. Георги’’, възстановенпрез 2001 година,  ’’Св. Петър’’ възстановен през 1990 година,  храм’’Въведение Богородично’’ построен през 1859 година от местни майстори със средства на местната община и доброволен труд на местното население. Изпълнението на строежа е било възложено на майстор Ганчо Генов Трифонов. Характерното на църквата е украсителните орнаменти по стени, врати и прозорци, изображението на двуглав орел и изящният иконостас, майсторски изрязан от Никола Германов. Църквата е оцеляла в бурите на времето. Тя не е опожарявана и разрушавана през 1876 година. Майсторлъкът на камбаните бил пренес от Русия. Жаждата за просвета и култура прониква много силно в умовете и сърцата на хората от Смолско още по време на Възраждането и придобива още по-голяма сила след Освобождението. Кълновете на по-организирано обучение започват през 1835 година, когато се появяват килийните училища. Важна роля по това време изиграва православната църква и затова обучението е било изпълнено с църковно-религиозно съдържание.        

            През 1850 година в Смолско е построено общинско училище, в което са се обучавали малък брой ученици при доста примитивни условия. През 1887 година е направено по-голямо училище,при което се откриват по-благоприятни условия. Раширява се кръгът на просветителска  дейност, привличат се квалифицирани учители, които издигат на по-високо равнище просветното дело. В това училище се помещава и общинската администрация. През всичките останали поредни години в Смолско се забелязва един непрекъснат подем в образованието. Стотици са Смолско, които са завършили средно образование, стотици са и завършили висше образование. В различни клонове на стопанския, икономическия и политически живот на страната са намерили реализация много агрономи, инженери, лесовъди, офицери, хора на науката и изкуствот 

           Използвайки интелектуалния си потенциал, и някои социално-икономически фактори по време на авторитарния режим на управление, общинските ръководители на село Смолско успяват да променят облика на селото и да го направят в пълния смисъл на думата съвременно селище. Селото е електрифицирано,радиофицирано и телефонизирано. През 1927 година са били направени няколко постояннотечащи чешми с корита за водопой, с които смолени са се гордеели. Времето налага по-късно неизползваната ефективно вода да се канализира и да проникне във всеки дом и във всички комунално-битови сгради. На площада и на всички улици в селото е направена настилка от павета и асфалт. Главното, което определя облика на селото, са красивите жилищни сгради. В центъра на площада се намират най-жизнено необходимите културно-битови заведения като училището, читалището, кооперативния дом, търговските сгради, пощата, здравната служба, млекосъбирателния пункт и административното управление. Селото е обкръжено от добре подредени зеленчукови и овощни градини. На територията му има красиви местности, чешми и кладенци, свързани с живота, бита и душевността на хората, сложили свой отпечатък в сърцата им. Всеки човек е взел по един спомен от тях за да прерастне някой ден в предание за поколенията.  

Селото след 10 ноември 1989 година има 765 броя къщи и 398 броя жители. Прикрепено е към Мирковската община.      

     

   
© 2014 Община Мирково & Г.К.